Научете детето как да се справя в трудна ситуация

Деца и родители, които проявяват жестове на загриженост, имат здрави отношения и нивото на стрес и тревожност при тях е по-ниско.

Какво всъщност е да проявяваш загриженост?
Обясняват го психолози. Това значи да присъстваш тук и в този момент, да си наясно с чувствата и мислите си, да ги приемаш, без значение дали са добри или лоши. И да се справяш. 

В днешният свят да си загрижен, е особено важно.
Има много начини да научим децата как да проявяват загриженост, без да позволят на всекидневния стрес да ги доведе до състояние на тревожност и да наруши взаимоотношенията в семейството.
Проявата на загриженост е важна във всеки етап от развитието на детето, но е особено нужна на подрастващите, когато настъпват съществени промени както в емоционалното, така и в социалното им израстване.
И така, как учим децата (а и нас самите) да са наясно с всяка  ситуация.
Малките жестове на загриженост могат да им помогнат да държат обстоятелствата под контрол. 

 1. Жестове на благодарност

Благодарността е най-важната съставка на загрижеността. Ако човек не е в състояние да оцени радостта и доброто в своя живот, колкото и нищожни да са те, ще даде път на мрачни неща, които ще го погълнат. И, когато възпитаваме детето, винаги на хоризонта трябва да има нещо светло и оптимистично, перспектива, която да бъде оценена, а не страдание и тревожност, които да го обезсърчат.
Лесно е да им дадем пример, споделяйки семейни обеди и вечери, когато сме щастливи и всички сме заедно.

2. Преследвайте цел

Често излизаме със сина ми, разхождаме кучето, той „лови“ покемони, или пък търсим приятели, за да играем заедно. Винаги му казвам, че искам да се разхождаме заедно и да бъде много внимателен и да наблюдава.
Веднъж например гледахме за неща, които не бяхме забелязвали преди – за минута-две в тишина откривахме звуци, които преди нито един от нас не бе издавал.
Стана ни навик, когато сме заедно, да се наблюдаваме и вслушваме един в друг. 

3. Пробвайте с дълбоко поемане на въздух

Когато синът ми беше на около година, и когато ревеше, защото се е ударил или беше тъжен, го научих да диша дълбоко. Казвах му да поеме дълбоко въздух и показвах как да диша с пълни гърди. 
Когато се научи да го прави, хората наоколо се учудваха колко бързо успява да се успокои. 
Дълбокото дишане помага, защото мозъкът има нужда от кислороден стимул. Затова, правилното дишане, само за секунда или две, носи успокоение и релакс. 

А когато синът ми порасна, в критични ситуации го насърчавах 3 пъти да поема дъх - да вдиша дълбоко с пълни гърди, да задържи дъха за три секунди и да издиша.
Сега, когато е напрегнат, нервен, ядосан, умее да диша дълбоко и да се фокусира върху проблема, за да търси решение.  

4. Усет за случващото се около теб

Важна част от това да си отговорен и загрижен е да усещаш как тялото ти реагира на онова, което се случва наоколо в новата ситуация. Да изчакаш минута-две напрегнат и съсредоточен, а след това да се отпуснеш, доколкото можеш, като спагети в гореща вода.

Когато направиш това упражнение няколко пъти, усвояваш урока „бий се или бягай“ - той помага в трудни ситуации.
Научете детето да стои спокойно и да се вслуша във вътрешния глас на тялото си. Много хлапета се кълнат, че могат да чуят тупкането на сърцето си и да почувстват пулса си. Упражнявайте се заедно.
Това ще се превърне в навик и ще е от полза в различни ситуации по-късно в живота им.

5. Превърнете жестовете на загриженост в практика

Повтарянето на жестовете на загриженост ще ги превърне в практика. И не отнема особено време.
Ще е мъдро решение, ако отделяте 5-10 минути на ден, когато семейството се събере и имате повод да го направите.
Споделете за вълненията и чувствата си през деня, упражнявайте дълбоко дишане, обсъждайте какво става около вас, когато сте заедно. 

Източник: mothering.com, адаптация Мона Василева